May 14, 2018, 4:26 PM

Късно е вече.

  Poetry
555 0 0

Късно е вече, не идвай при мен,
върви по своя път и не ме търси, 
Огънят, който горя, сега тлее студен.
Името, номера, всичко за мен забрави.

 

Знам че пак е дошъл момента да жънеш,
и дошла си отново да грабиш с ръце.
Ще ме оставиш, както винаги да потъна.
Нищо не ми остана освен сухо сърце.

 

Нямам ни кръв вече, нито сълзи.
От забавния тип не остана и помен.
Нещастна усмивка на лицето виси
и всичко останало превърна се в спомен.

 

Затова не се върщай и върви надалеч,
отивай при него и стоите си там.
Не, не се сещай за мен по-добре
И преди и сега -  все съм си сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Joakim from the grave All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...