14.05.2018 г., 16:26

Късно е вече.

554 0 0

Късно е вече, не идвай при мен,
върви по своя път и не ме търси, 
Огънят, който горя, сега тлее студен.
Името, номера, всичко за мен забрави.

 

Знам че пак е дошъл момента да жънеш,
и дошла си отново да грабиш с ръце.
Ще ме оставиш, както винаги да потъна.
Нищо не ми остана освен сухо сърце.

 

Нямам ни кръв вече, нито сълзи.
От забавния тип не остана и помен.
Нещастна усмивка на лицето виси
и всичко останало превърна се в спомен.

 

Затова не се върщай и върви надалеч,
отивай при него и стоите си там.
Не, не се сещай за мен по-добре
И преди и сега -  все съм си сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Joakim from the grave Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...