Късно е за ренесанс
Вятърът влезе със взлом
в моето лично пространство.
Дадох му виза. Но щом
прага отключи с пиянство,
той предизвика пожар
в женските плахи зеници.
Хвърли съдбовния зар.
И на кого заприлича?
Образът беше един -
носеше твоята шапка.
В него видях господин
с поглед придърпващократък.
Времето за реверанс
бяха измислили други.
Късно е за ренесанс.
С теб се събудих съпруга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
