pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
907 17377
15.07.2010 г., 14:49 ч.

Късно е за ренесанс 

  Поезия » Любовна
5.0 (10)
1080 0 34
Вятърът влезе със взлом
в моето лично пространство.
Дадох му виза. Но щом
прага отключи с пиянство,
той предизвика пожар
в женските плахи зеници.
Хвърли съдбовния зар.
И на кого заприлича?
Образът беше един -
носеше твоята шапка.
В него видях господин
с поглед придърпващократък. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения
  • NannaG (Наталия Георгиева) Мисъл в пет минути самота
    Мисъл в пет минути самота
  • Синьо.цвете (Мая Нарлиева) Това е
    > Под чадър на каре с изпочупени спици > > кой ти търси небе за светци и светици?! > > Г. Воротинцев...
  • nadia.nanito (Надежда Тошкова) Аз просто искам да те имам
    Аз просто искам да те имам, поне за ден, поне за час. Да шепна само твойто име, да чувам само твоя г...
  • magnum (Венцислав Янакиев) Отвъд дъжда
    Не знам какво ме чака там – отвъд дъжда. ... а колко обич имам да ти казвам... Селвер Навреме беше т...

Още произведения »