Вятърът влезе със взлом
в моето лично пространство.
Дадох му виза. Но щом
прага отключи с пиянство,
той предизвика пожар
в женските плахи зеници.
Хвърли съдбовния зар.
И на кого заприлича?
Образът беше един -
носеше твоята шапка.
В него видях господин
с поглед придърпващократък.
Времето за реверанс
бяха измислили други.
Късно е за ренесанс.
С теб се събудих съпруга.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Удивителните са твоя начин да кажеш, че ти е харесало, поне аз така
ги разчетох. Благодаря ти сърдечно!