Късно е за ренесанс
Вятърът влезе със взлом
в моето лично пространство.
Дадох му виза. Но щом
прага отключи с пиянство,
той предизвика пожар
в женските плахи зеници.
Хвърли съдбовния зар.
И на кого заприлича?
Образът беше един -
носеше твоята шапка.
В него видях господин
с поглед придърпващократък.
Времето за реверанс
бяха измислили други.
Късно е за ренесанс.
С теб се събудих съпруга.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
