ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
331 2530
17 сент. 2021 г., 13:40

Късно лято 

  Поэзия
303 0 6

 

Със страст и огън, като за последно

романс танцува циганското лято,

разгърдено, наметнало небрежно

през рамо спомени в торбата.

 

Танцува лудо, хич не го е еня,

че тича есента подир каруцата,

че има - няма след неделя

на портата дъждовна ще почука.

 

Ще приберат цигулките щурците.

Кестените ще полегнат в топла пазва

сред жълтата коприна на тревите,

където тихо лятото залязва.

 

Ще се оголят житните стърнища

и вятърът ще хукне из полето.

Нарамил ей така, от нищото

дъждовни, облачни кълбета.

 

Макар да станат „златни“ дните,

и все още да ухае на любов,

макар от мъдрост да преливаме,

на прага ни е златния сезон.

 

Но ... има още малко време

романсът летен да се дотанцува.

Дори когато късна есен тлее

животът е добре да се празнува.

 

Последни дни и си отива лятото.

Хей, циганче, ще можеш ли с магия

до промениш посоката на кръговрата,

за миг да позабравим, че идва есен, зима?

..................................................................

 

Но...таборът го няма, отдавна е заминал...

 

© Даниела Виткова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??