Със страст и огън, като за последно
романс танцува циганското лято,
разгърдено, наметнало небрежно
през рамо спомени в торбата.
Танцува лудо, хич не го е еня,
че тича есента подир каруцата,
че има - няма след неделя
на портата дъждовна ще почука.
Ще приберат цигулките щурците.
Кестените ще полегнат в топла пазва
сред жълтата коприна на тревите,
където тихо лятото залязва. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up