Късно лято
Със страст и огън, като за последно
романс танцува циганското лято,
разгърдено, наметнало небрежно
през рамо спомени в торбата.
Танцува лудо, хич не го е еня,
че тича есента подир каруцата,
че има - няма след неделя
на портата дъждовна ще почука.
Ще приберат цигулките щурците.
Кестените ще полегнат в топла пазва
сред жълтата коприна на тревите,
където тихо лятото залязва.
Ще се оголят житните стърнища
и вятърът ще хукне из полето.
Нарамил ей така, от нищото
дъждовни, облачни кълбета.
Макар да станат „златни“ дните,
и все още да ухае на любов,
макар от мъдрост да преливаме,
на прага ни е златния сезон.
Но ... има още малко време
романсът летен да се дотанцува.
Дори когато късна есен тлее
животът е добре да се празнува.
Последни дни и си отива лятото.
Хей, циганче, ще можеш ли с магия
до промениш посоката на кръговрата,
за миг да позабравим, че идва есен, зима?
..................................................................
Но...таборът го няма, отдавна е заминал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
