2 окт. 2014 г., 12:36

Лад 

  Поэзия » Другая
1467 0 16
Пак дъжд вали и тичам между капките
на сипещите се отгоре ми неволи,
и често случвам да им скрия шапките
в спонтанно хрумналата ми игра с бемоли.
Запявам първом песничка минорна,
в съзвучие с оркестърът дъждовен,
а после бързо сменям я с мажорна,
в заблуда на врага, така подмолен.
И може камъче да имам във обувката,
и куца да изглеждам с всяка стъпка.
Не се лъжете, аз танцувам под милувката
на живия живот с влудяващата тръпка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Все права защищены

Предложения
: ??:??