Oct 2, 2014, 12:36 PM

Лад

  Poetry » Other
1.8K 0 16

 

 

 

Пак дъжд вали и тичам между капките

на сипещите се отгоре ми неволи,

и често случвам да им скрия шапките

в спонтанно хрумналата ми игра с бемоли.

 

Запявам първом песничка минорна,

в съзвучие с оркестърът дъждовен,

а после бързо сменям я с мажорна,

в заблуда на врага, така подмолен.

 

И може камъче да имам във обувката,

и куца да изглеждам с всяка стъпка.

Не се лъжете, аз танцувам под милувката

на живия живот с влудяващата тръпка.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така, като гледам явно напразно съм се притеснявала, но времето ще покаже. Благодаря на всички, които се включиха с позиция.
    П.П. Много криво така, като ги няма коментарите, на които репликирахме...
  • Прекрасно е!
  • Да, не съм те разбрала. Благодаря, че уточни!
  • Човек (Анна Станоева): Струва ми се, че ни си ме разбрала. Аз не намирам кич в произведението ти. Думите ми за аргументация са към този, който дава такива квалификации (както съм писал).
  • Лина, благодаря ти! Точно заради идеята да направя паралел между житейската динамика и музиката се роди това стихотворение. И точно, защото намирам идеята за добра, ми се иска и стихотворението да е съвършено и си питам тука. Питам си
    Колкото до разните върхове в поезията, Безжичен, аз не само с това стихотворение, а с всичките си не претендирам за върхове. Уточнавам го за хората, които не ме познават и не знаят, че не се вземам на сероизно. Въпреки това смятам, че когато правиш нещо, трябва да го правиш възможно най-добре.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...