Лад
Пак дъжд вали и тичам между капките
на сипещите се отгоре ми неволи,
и често случвам да им скрия шапките
в спонтанно хрумналата ми игра с бемоли.
Запявам първом песничка минорна,
в съзвучие с оркестърът дъждовен,
а после бързо сменям я с мажорна,
в заблуда на врага, така подмолен.
И може камъче да имам във обувката,
и куца да изглеждам с всяка стъпка.
Не се лъжете, аз танцувам под милувката
на живия живот с влудяващата тръпка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени
