Брей, че гладно куче
има вълчи апетит!
Май е змейско внуче,
а коремът му пробит.
Купи три изхруска
само с негова храна,
но от поглед не изпусна
мойта дъвчеща уста.
Знае, има там месце,
като страж ме наблюдава.
Аз с доброто си сърце
на парченца му подавам.
Още глад го мъчи?!
Сипвам от ориза...
Ето пак му се получи
всичко до "стъкло" излиза.
Сетне близо до вратата
взе да пъшка, да се дави.
На килима със цветята
цяла планина остави.
Ех, че гладно куче!
Брей, че страхотия!
Не можах да случа
вéган да открия.
© Хари Спасов Все права защищены