Nov 5, 2020, 10:47 AM

Лакомчо

540 0 11

Брей, че гладно куче

има вълчи апетит!

Май е змейско внуче,

а коремът му пробит.

 

Купи три изхруска

само с негова храна,

но от поглед не изпусна

мойта дъвчеща уста.

 

Знае, има там месце,

като страж ме наблюдава.

Аз с доброто си сърце

на парченца му подавам.

 

Още глад го мъчи?!

Сипвам от ориза...

Ето пак му се получи

всичко до "стъкло" излиза.

 

Сетне близо до вратата

взе да пъшка, да се дави.

На килима със цветята

цяла планина остави.

 

Ех, че гладно куче!

Брей, че страхотия!

Не можах да случа

вéган да открия.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах! Котка и гларус насита нямат.
  • По дисциплинирани са и хитри, същински поетеси...
  • ти ще кажеш - четири броя имам, събота и неделя, като съм си цял ден вкъщи, могат да ядат непрестанно, то и аз ориз им давам, ама варен в кокали или обрезки, абе мазничко, богато, колкото пъти им дам, толкова ще ядат, стоят пред вратата и се надскачат
  • Да, Валя, но котките спират, а кучетата ядат " до откат"!
  • е то ясно.
    Имах един котарак, който умираше за маслини, изравяше си костилките от кошчето и ги осмукваше

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...