5.11.2020 г., 10:47

Лакомчо

542 0 11

Брей, че гладно куче

има вълчи апетит!

Май е змейско внуче,

а коремът му пробит.

 

Купи три изхруска

само с негова храна,

но от поглед не изпусна

мойта дъвчеща уста.

 

Знае, има там месце,

като страж ме наблюдава.

Аз с доброто си сърце

на парченца му подавам.

 

Още глад го мъчи?!

Сипвам от ориза...

Ето пак му се получи

всичко до "стъкло" излиза.

 

Сетне близо до вратата

взе да пъшка, да се дави.

На килима със цветята

цяла планина остави.

 

Ех, че гладно куче!

Брей, че страхотия!

Не можах да случа

вéган да открия.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах! Котка и гларус насита нямат.
  • По дисциплинирани са и хитри, същински поетеси...
  • ти ще кажеш - четири броя имам, събота и неделя, като съм си цял ден вкъщи, могат да ядат непрестанно, то и аз ориз им давам, ама варен в кокали или обрезки, абе мазничко, богато, колкото пъти им дам, толкова ще ядат, стоят пред вратата и се надскачат
  • Да, Валя, но котките спират, а кучетата ядат " до откат"!
  • е то ясно.
    Имах един котарак, който умираше за маслини, изравяше си костилките от кошчето и ги осмукваше

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...