5.11.2020 г., 10:47

Лакомчо

541 0 11

Брей, че гладно куче

има вълчи апетит!

Май е змейско внуче,

а коремът му пробит.

 

Купи три изхруска

само с негова храна,

но от поглед не изпусна

мойта дъвчеща уста.

 

Знае, има там месце,

като страж ме наблюдава.

Аз с доброто си сърце

на парченца му подавам.

 

Още глад го мъчи?!

Сипвам от ориза...

Ето пак му се получи

всичко до "стъкло" излиза.

 

Сетне близо до вратата

взе да пъшка, да се дави.

На килима със цветята

цяла планина остави.

 

Ех, че гладно куче!

Брей, че страхотия!

Не можах да случа

вéган да открия.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах! Котка и гларус насита нямат.
  • По дисциплинирани са и хитри, същински поетеси...
  • ти ще кажеш - четири броя имам, събота и неделя, като съм си цял ден вкъщи, могат да ядат непрестанно, то и аз ориз им давам, ама варен в кокали или обрезки, абе мазничко, богато, колкото пъти им дам, толкова ще ядат, стоят пред вратата и се надскачат
  • Да, Валя, но котките спират, а кучетата ядат " до откат"!
  • е то ясно.
    Имах един котарак, който умираше за маслини, изравяше си костилките от кошчето и ги осмукваше

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....