Лакомо поточе
Поточето се разпалува!
Я стига под леда е спало!
На воля да се налудува
е време вече. Изгладняло,
където мине, леден стяг
яде без милост – из основи.
Сред преспици подгизнал сняг
отприщва зимните окови.
Но тоз разбунен апетит
за колко ще е – месец още.
А после „лакомникът”, сит,
ще кротне тъжен и немощéн.
И лете тихичко в дола
ще рони пак сълзи унили...
Дорде под някоя скала
изгуби сетните си сили.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борко Бърборко Все права защищены
