Поточето се разпалува!
Я стига под леда е спало!
На воля да се налудува
е време вече. Изгладняло,
където мине, леден стяг
яде без милост – из основи.
Сред преспици подгизнал сняг
отприщва зимните окови.
Но тоз разбунен апетит
за колко ще е – месец още.
А после „лакомникът”, сит,
ще кротне тъжен и немощéн.
И лете тихичко в дола
ще рони пак сълзи унили...
Дорде под някоя скала
изгуби сетните си сили.
© Борко Бърборко All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
