rudin (Иван Христов)
865 1445
14 окт. 2012 г., 00:37

Лавина 

  Поэзия » Философская
481 0 4

 

 

Безкраен проход. Снежна зима.

Снегът блести по върховете.

Кокетно селище. Любима –

до мен – планинско бяло цвете.

 

Високо горе снежна топка

нараства в стръмната долина.

Расте и тътне, в пропаст скокне

и тръгва шеметна лавина!...

 

Развихрен прах помита всичко –

дървета, камъни, надежди.

Затихва громол в бой епичен,

без кръст – селото да бележи...

 

В живота тъй оставяш диря:

извисваш ръст, твориш, обичаш.

Препускаш с кон в поле безспира

и в гроба тих накрай се свличаш.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??