rudin (Иван Христов)
858 1444
14 oct 2012, 0:37

Лавина 

  Poesía » Filosófica
505 0 4

 

 

Безкраен проход. Снежна зима.

Снегът блести по върховете.

Кокетно селище. Любима –

до мен – планинско бяло цвете.

 

Високо горе снежна топка

нараства в стръмната долина.

Расте и тътне, в пропаст скокне

и тръгва шеметна лавина!...

 

Развихрен прах помита всичко –

дървета, камъни, надежди.

Затихва громол в бой епичен,

без кръст – селото да бележи...

 

В живота тъй оставяш диря:

извисваш ръст, твориш, обичаш.

Препускаш с кон в поле безспира

и в гроба тих накрай се свличаш.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??