Oct 14, 2012, 12:37 AM

Лавина 

  Poetry » Phylosophy
555 0 4
Безкраен проход. Снежна зима.
Снегът блести по върховете.
Кокетно селище. Любима –
до мен – планинско бяло цвете.
Високо горе снежна топка
нараства в стръмната долина.
Расте и тътне, в пропаст скокне
и тръгва шеметна лавина!...
Развихрен прах помита всичко –
дървета, камъни, надежди.
Затихва громол в бой епичен,
без кръст – селото да бележи... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??