Лавина
Безкраен проход. Снежна зима.
Снегът блести по върховете.
Кокетно селище. Любима –
до мен – планинско бяло цвете.
Високо горе снежна топка
нараства в стръмната долина.
Расте и тътне, в пропаст скокне
и тръгва шеметна лавина!...
Развихрен прах помита всичко –
дървета, камъни, надежди.
Затихва громол в бой епичен,
без кръст – селото да бележи...
В живота тъй оставяш диря:
извисваш ръст, твориш, обичаш.
Препускаш с кон в поле безспира
и в гроба тих накрай се свличаш.
© Иван Христов All rights reserved.
