14.10.2012 г., 0:37 ч.

Лавина 

  Поезия » Философска
536 0 4
Безкраен проход. Снежна зима.
Снегът блести по върховете.
Кокетно селище. Любима –
до мен – планинско бяло цвете.
Високо горе снежна топка
нараства в стръмната долина.
Расте и тътне, в пропаст скокне
и тръгва шеметна лавина!...
Развихрен прах помита всичко –
дървета, камъни, надежди.
Затихва громол в бой епичен,
без кръст – селото да бележи... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Предложения
: ??:??