rudin (Иван Христов)
858 1444
14.10.2012 г., 0:37 ч.

Лавина 

  Поезия » Философска
519 0 4

 

 

Безкраен проход. Снежна зима.

Снегът блести по върховете.

Кокетно селище. Любима –

до мен – планинско бяло цвете.

 

Високо горе снежна топка

нараства в стръмната долина.

Расте и тътне, в пропаст скокне

и тръгва шеметна лавина!...

 

Развихрен прах помита всичко –

дървета, камъни, надежди.

Затихва громол в бой епичен,

без кръст – селото да бележи...

 

В живота тъй оставяш диря:

извисваш ръст, твориш, обичаш.

Препускаш с кон в поле безспира

и в гроба тих накрай се свличаш.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??