3 апр. 2022 г., 17:29

Леден свят

605 0 1

Обида, клетва,
среден пръст.
Лампа светва
в черен кръст.

 

Студ коварен,
леден свят.
Сън кошмарен,
в грозен град.

 

Във небето
пак ракети
и пак детето
ще ги усети.

 

Стрелят, падат
мъртви в двора.
Всички стават
тъжни хора.

 

Няма смях,
а детски плач,
обвит във страх
и без пазач.

 

Здраво хванал
трупа в сака.
Сам останал
е сирака.

 

Няма майка,
брат, баща.
Пак се вайка
през нощта.

 

Плаче, стене
пак във страх:
„Що на мене?
Що на тях?“

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Krischo Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...