3 апр. 2022 г., 17:29

Леден свят

599 0 1

Обида, клетва,
среден пръст.
Лампа светва
в черен кръст.

 

Студ коварен,
леден свят.
Сън кошмарен,
в грозен град.

 

Във небето
пак ракети
и пак детето
ще ги усети.

 

Стрелят, падат
мъртви в двора.
Всички стават
тъжни хора.

 

Няма смях,
а детски плач,
обвит във страх
и без пазач.

 

Здраво хванал
трупа в сака.
Сам останал
е сирака.

 

Няма майка,
брат, баща.
Пак се вайка
през нощта.

 

Плаче, стене
пак във страх:
„Що на мене?
Що на тях?“

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Krischo Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...