Леден свят
Обида, клетва,
среден пръст.
Лампа светва
в черен кръст.
Студ коварен,
леден свят.
Сън кошмарен,
в грозен град.
Във небето
пак ракети
и пак детето
ще ги усети.
Стрелят, падат
мъртви в двора.
Всички стават
тъжни хора.
Няма смях,
а детски плач,
обвит във страх
и без пазач.
Здраво хванал
трупа в сака.
Сам останал
е сирака.
Няма майка,
брат, баща.
Пак се вайка
през нощта.
Плаче, стене
пак във страх:
„Що на мене?
Що на тях?“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Krischo Всички права запазени
