Обида, клетва,
среден пръст.
Лампа светва
в черен кръст.
Студ коварен,
леден свят.
Сън кошмарен,
в грозен град.
Във небето
пак ракети
и пак детето
ще ги усети.
Стрелят, падат
мъртви в двора.
Всички стават
тъжни хора.
Няма смях,
а детски плач,
обвит във страх
и без пазач.
Здраво хванал
трупа в сака.
Сам останал
е сирака.
Няма майка,
брат, баща.
Пак се вайка
през нощта.
Плаче, стене
пак във страх:
„Що на мене?
Що на тях?“
© Krischo All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
