9 нояб. 2006 г., 11:19

"Ледена душа"

1.4K 0 1
                                  В лед студен
                             затвори моята душа
                              плач не чуваш ли?
                               Това е любовта.

                               Смърт и разруха
                              на вратата ми чука 
                                 Не чуваш ли???
                                        Не?!

                            Плач в тъмнината ехти
                               нима не чуваш вик
                                за помощ крещи
                                  Къде си ти???

                                И сякаш всичко 
                              изчезва в тъмнина
                               и някой пронизва 
                                   моята душа

                             И аз падам, и потъвам
                                в езеро от сълзи,
                               но пак няма кой да
                                     ме спаси!
                 

  П.С              Помогни ми, моля те, спаси ме от това,
                  което някои наричат обречена съдба, а аз 
               го наричам "любовта на една обречена  душа!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Кътова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "И аз падам, и потъвам
    в езеро от сълзи,
    но пак няма кой да
    ме спаси!"
    Поздравления, че си написала нещо толкова хубаво и преливащо от чувства!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...