Ледени сълзи 2

Ледена луната, ледена нощта;

леден дъжд се сипе над града.

Боли, когато в сърцето се късат мечтите

и кървят очите, че ледени са сълзите.

Огромна дупка се отваря във душата,

когато някой си отива от земята.

И небето върху тебе се срива,

когато нещо скъпо си отива.

Леден вятър те реже по лицето,

но болката е по-голяма във сърцето.

Виждаш, че угасва нечия звезда,

но можеш само да отрониш сълза.

Слънцето сега залязва,

а луната на някого разказва

историята на едно момче

с купища мечти в непримиримото сърце.

Но такава е съдбата -

красива и горчива - на земята.

Дава и взема без да пита,

обръща се... и в миг отлита.

!Посветено на един човек, който вече не е сред нас!