Ледени сълзи 2
Ледени сълзи 2
Ледена луната, ледена нощта;
леден дъжд се сипе над града.
Боли, когато в сърцето се късат мечтите
и кървят очите, че ледени са сълзите.
Огромна дупка се отваря във душата,
когато някой си отива от земята.
И небето върху тебе се срива,
когато нещо скъпо си отива.
Леден вятър те реже по лицето,
но болката е по-голяма във сърцето.
Виждаш, че угасва нечия звезда,
но можеш само да отрониш сълза.
Слънцето сега залязва,
а луната на някого разказва
историята на едно момче
с купища мечти в непримиримото сърце.
Но такава е съдбата -
красива и горчива - на земята.
Дава и взема без да пита,
обръща се... и в миг отлита.
!Посветено на един човек, който вече не е сред нас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антон Городецки Всички права запазени
