12 окт. 2019 г., 00:12

Легенда за Каменната сватба край Кърджали

1K 4 7

 

Легенда разказва за време чудато,
когато да любиш било чистота,
постъпиш ли скверно, тогаз осъзнато
Бог справедливо наказвал греха.

 

Залюбил млад момък девойка най-лична
от село родопско... до Зимзелен*.
Очѝ му оста̀ли в снага магнетична, 
от синия поглед бил запленен.
Лицето забулено никой не виждал,
са̀мо два пламъка в дивни звезди,
но който ги мернел, с мера̀к* я обливал –
нея да има, в любов да гори.
Силно поискал я момъкът сна̀жен,
от мъка по сѐвда* дори залинял.
Тогава баща му,  живот да опа̀зи,
гърне със жълтици на тейко* ѝ дал.
За тяхна невеста момата откупил.
Сватба им спретнал с дар нагласен.
С пѝснали зу̀рни* и с тъпан заду̀мкан
повел той сватба̀рите към Зимзелен.
Но тъкмо пресекли рекичката малка,
вятър задухал буен и щур,
вдигнал чумбера* на младата булка
и грейнало слънце с поглед –лазур.
Омаян от хубост свекърът ахнал,
останал безмълвен, от туй що видял,
мисъл нечиста в главата му щукнала,
мигом снаха си в грях пожелал.
Щом Бог го усетил.... буря извикал,
вятър завихрил  до гняв възмутен.
Свекър с невеста ... в камък превърнал
и  всички сватбари, в миг разярен.
Момъкът само милно погалил,
но той се примолил с` сълзи на очи
и него в скала̀ да стори без жалост,
та обща съдба с тях сподели.

 

И днеска на хълма  до село красиво
камъни бели спомнят деня
за сватба злощастна, в която горчиво
Бог мълчаливо наказал греха.
--------------------------------------------------

Зимзелен – село в област Кърджали
Мерак – силно желание
Тейко - татко
Севда – любимо момиче
Зурна - дървен духов музикален инструмент 
Чумбер – забрадка, було

 

10.10.2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...