Oct 12, 2019, 12:12 AM

Легенда за Каменната сватба край Кърджали

1K 4 7

 

Легенда разказва за време чудато,
когато да любиш било чистота,
постъпиш ли скверно, тогаз осъзнато
Бог справедливо наказвал греха.

 

Залюбил млад момък девойка най-лична
от село родопско... до Зимзелен*.
Очѝ му оста̀ли в снага магнетична, 
от синия поглед бил запленен.
Лицето забулено никой не виждал,
са̀мо два пламъка в дивни звезди,
но който ги мернел, с мера̀к* я обливал –
нея да има, в любов да гори.
Силно поискал я момъкът сна̀жен,
от мъка по сѐвда* дори залинял.
Тогава баща му,  живот да опа̀зи,
гърне със жълтици на тейко* ѝ дал.
За тяхна невеста момата откупил.
Сватба им спретнал с дар нагласен.
С пѝснали зу̀рни* и с тъпан заду̀мкан
повел той сватба̀рите към Зимзелен.
Но тъкмо пресекли рекичката малка,
вятър задухал буен и щур,
вдигнал чумбера* на младата булка
и грейнало слънце с поглед –лазур.
Омаян от хубост свекърът ахнал,
останал безмълвен, от туй що видял,
мисъл нечиста в главата му щукнала,
мигом снаха си в грях пожелал.
Щом Бог го усетил.... буря извикал,
вятър завихрил  до гняв възмутен.
Свекър с невеста ... в камък превърнал
и  всички сватбари, в миг разярен.
Момъкът само милно погалил,
но той се примолил с` сълзи на очи
и него в скала̀ да стори без жалост,
та обща съдба с тях сподели.

 

И днеска на хълма  до село красиво
камъни бели спомнят деня
за сватба злощастна, в която горчиво
Бог мълчаливо наказал греха.
--------------------------------------------------

Зимзелен – село в област Кърджали
Мерак – силно желание
Тейко - татко
Севда – любимо момиче
Зурна - дървен духов музикален инструмент 
Чумбер – забрадка, було

 

10.10.2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...