6 апр. 2014 г., 18:59

Лек

863 0 1

сякаш съм се разболяла -

"липса на вдъхновение"

та нали

видях Пловдив

с неговите малки улички

(почти като в Париж)

видях ято щъркели

видях как прасковата разцъфна

видях детската площадка

кикота

и щастието

побиращо се в една шарена топка

виждам малките неща

(но не и теб

може би си твърде извънмерен)

 

намери ме

заведи ме в Пловдив

дръж ме за ръка 

(за да не се изгубим)

по малките улички

покажи ми ято щъркели

(бели като ризата ти)

намери най-розовите цветчета

на прасковата

(по-розови от лицето ми)

разкажи ми за онази площадка

от детството ти

(с липите под блока на баба ти)

 

и за твоето щастие

побиращо се в 

две шарени очи

и едно писъмце

с красив почерк

скрито в джоба на портмонето ти

 

сигурна съм

ще ме излекуваш


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова чистота и невинност има в стиховете ти...
    Много е хубав и този.
    До... излекуване

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...