Лек
сякаш съм се разболяла -
"липса на вдъхновение"
та нали
видях Пловдив
с неговите малки улички
(почти като в Париж)
видях ято щъркели
видях как прасковата разцъфна
видях детската площадка
кикота
и щастието
побиращо се в една шарена топка
виждам малките неща
(но не и теб
може би си твърде извънмерен)
намери ме
заведи ме в Пловдив
дръж ме за ръка
(за да не се изгубим)
по малките улички
покажи ми ято щъркели
(бели като ризата ти)
намери най-розовите цветчета
на прасковата
(по-розови от лицето ми)
разкажи ми за онази площадка
от детството ти
(с липите под блока на баба ти)
и за твоето щастие
побиращо се в
две шарени очи
и едно писъмце
с красив почерк
скрито в джоба на портмонето ти
сигурна съм
ще ме излекуваш
