сякаш съм се разболяла -

"липса на вдъхновение"

та нали

видях Пловдив

с неговите малки улички

(почти като в Париж)

видях ято щъркели

видях как прасковата разцъфна

видях детската площадка

кикота

и щастието

побиращо се в една шарена топка

виждам малките неща

(но не и теб

може би си твърде извънмерен)

намери ме

заведи ме в Пловдив

дръж ме за ръка 

(за да не се изгубим)

по малките улички

покажи ми ято щъркели

(бели като ризата ти)

намери най-розовите цветчета

на прасковата

(по-розови от лицето ми)

разкажи ми за онази площадка

от детството ти

(с липите под блока на баба ти)

и за твоето щастие

побиращо се в 

две шарени очи

и едно писъмце

с красив почерк

скрито в джоба на портмонето ти

сигурна съм

ще ме излекуваш