6.04.2014 г., 18:59

Лек

858 0 1

сякаш съм се разболяла -

"липса на вдъхновение"

та нали

видях Пловдив

с неговите малки улички

(почти като в Париж)

видях ято щъркели

видях как прасковата разцъфна

видях детската площадка

кикота

и щастието

побиращо се в една шарена топка

виждам малките неща

(но не и теб

може би си твърде извънмерен)

 

намери ме

заведи ме в Пловдив

дръж ме за ръка 

(за да не се изгубим)

по малките улички

покажи ми ято щъркели

(бели като ризата ти)

намери най-розовите цветчета

на прасковата

(по-розови от лицето ми)

разкажи ми за онази площадка

от детството ти

(с липите под блока на баба ти)

 

и за твоето щастие

побиращо се в 

две шарени очи

и едно писъмце

с красив почерк

скрито в джоба на портмонето ти

 

сигурна съм

ще ме излекуваш


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова чистота и невинност има в стиховете ти...
    Много е хубав и този.
    До... излекуване

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...