6.04.2014 г., 18:59

Лек

857 0 1

сякаш съм се разболяла -

"липса на вдъхновение"

та нали

видях Пловдив

с неговите малки улички

(почти като в Париж)

видях ято щъркели

видях как прасковата разцъфна

видях детската площадка

кикота

и щастието

побиращо се в една шарена топка

виждам малките неща

(но не и теб

може би си твърде извънмерен)

 

намери ме

заведи ме в Пловдив

дръж ме за ръка 

(за да не се изгубим)

по малките улички

покажи ми ято щъркели

(бели като ризата ти)

намери най-розовите цветчета

на прасковата

(по-розови от лицето ми)

разкажи ми за онази площадка

от детството ти

(с липите под блока на баба ти)

 

и за твоето щастие

побиращо се в 

две шарени очи

и едно писъмце

с красив почерк

скрито в джоба на портмонето ти

 

сигурна съм

ще ме излекуваш


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова чистота и невинност има в стиховете ти...
    Много е хубав и този.
    До... излекуване

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...