6.04.2014 г., 18:59

Лек

862 0 1

сякаш съм се разболяла -

"липса на вдъхновение"

та нали

видях Пловдив

с неговите малки улички

(почти като в Париж)

видях ято щъркели

видях как прасковата разцъфна

видях детската площадка

кикота

и щастието

побиращо се в една шарена топка

виждам малките неща

(но не и теб

може би си твърде извънмерен)

 

намери ме

заведи ме в Пловдив

дръж ме за ръка 

(за да не се изгубим)

по малките улички

покажи ми ято щъркели

(бели като ризата ти)

намери най-розовите цветчета

на прасковата

(по-розови от лицето ми)

разкажи ми за онази площадка

от детството ти

(с липите под блока на баба ти)

 

и за твоето щастие

побиращо се в 

две шарени очи

и едно писъмце

с красив почерк

скрито в джоба на портмонето ти

 

сигурна съм

ще ме излекуваш


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова чистота и невинност има в стиховете ти...
    Много е хубав и този.
    До... излекуване

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...