ЛЕКО ТРЕЗВЕН

... като си мисля, няма за кога да вярвам, че от утре ще живея –

с девойчица да сляза на брега – и да я милна тихичко на кея,

да рошна благо снопчето коси, като ѝ смъкна белия косичник,

да ѝ река: – Момиче, просто си девойчица, по-хубава от всички!

Дано да ми повярва? – в своя стих редя ги цял ден врели-некипели.

И дишам – в самотите си жених на сто Жени, от мене отлетели.

Додето в нас се взира Господ Бог, да вярвам, че със нея ще живея –

и ще я черпя с чаша киви сок в бистрото на крайбрежната алея.

Да пийна с нея водка-две "Smirnoff" – печален, леко трезвен и бездомен.

Да бъде присно и вовек веков! – Жената в моя стих и сън и спомен.