ЛЕКО ТРЕЗВЕН
... като си мисля, няма за кога да вярвам, че от утре ще живея –
с девойчица да сляза на брега – и да я милна тихичко на кея,
да рошна благо снопчето коси, като ѝ смъкна белия косичник,
да ѝ река: – Момиче, просто си девойчица, по-хубава от всички!
Дано да ми повярва? – в своя стих редя ги цял ден врели-некипели.
И дишам – в самотите си жених на сто Жени, от мене отлетели.
Додето в нас се взира Господ Бог, да вярвам, че със нея ще живея –
и ще я черпя с чаша киви сок в бистрото на крайбрежната алея.
Да пийна с нея водка-две "Smirnoff" – печален, леко трезвен и бездомен.
Да бъде присно и вовек веков! – Жената в моя стих и сън и спомен.