4.03.2023 г., 15:27

Леко трезвен

386 1 1

ЛЕКО ТРЕЗВЕН

 

... като си мисля, няма за кога да вярвам, че от утре ще живея –

с девойчица да сляза на брега – и да я милна тихичко на кея,

да рошна благо снопчето коси, като ѝ смъкна белия косичник,

да ѝ река: – Момиче, просто си девойчица, по-хубава от всички!

Дано да ми повярва? – в своя стих редя ги цял ден врели-некипели.

 

И дишам – в самотите си жених на сто Жени, от мене отлетели.

Додето в нас се взира Господ Бог, да вярвам, че със нея ще живея –

и ще я черпя с чаша киви сок в бистрото на крайбрежната алея.

Да пийна с нея водка-две "Smirnoff" – печален, леко трезвен и бездомен.

Да бъде присно и вовек веков! – Жената в моя стих и сън и спомен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...