Лес
Л е с
Крачим ние през леса житейски,
стремейки се да сме със вдигната глава,
а животът брули, блъска ни, поваля
докато, залитайки, се мъчим да сме на крака.
Понякога и слънцето изгрява -
през сълзи е усмихнал се тогаз света.
А Човекът - страшно кратък, крехък
казва си: "Най-после и за мене светлина!"
Всеки знае, без да се замисля,
че пътят ни е драснат с лекота
от Съдбата със ръка безмилостна и властна,
та няма нищичко случайно на света.
В средата на вихрушката е тихо -
има щастие, любов и нежност, топлина...
Да ги уловиш, да не ги изпуснеш,
ти просто протегни ръка!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Танева Все права защищены
