Лес

Jun 26, 2008, 2:51 PM

Poetry » Other

533 0 2

Л е с

Крачим ние през леса житейски,

стремейки се да сме със вдигната глава,

а животът брули, блъска ни, поваля

докато, залитайки, се мъчим да сме на крака.

Понякога и слънцето изгрява -

през сълзи е усмихнал се тогаз света.

А Човекът - страшно кратък, крехък

казва си: "Най-после и за мене светлина!"

Всеки знае, без да се замисля,

че пътят ни е драснат с лекота

от Съдбата със ръка безмилостна и властна,

та няма нищичко случайно на света.

В средата на вихрушката е тихо -

има щастие, любов и нежност, топлина...

Да ги уловиш, да не ги изпуснеш,

ти просто протегни ръка!

Please sign in with your account so you can comment and vote.