Летец
Нахлузил нов кат панталон,
засмукал карамел бонбон,
потеглих със сърце разбито
към старото добро корито.
То беше нявга самолет,
а аз- водачът му напет.
Бе, ние бяхме си тандем,
летяхме колкото си щем.
Какво, че старо е коритото
и имам болки във копитото,
със него ний сме бойни дружки!
Ах, колко са хвърчали стружки!
Дори и стар, аз съм пилот,
това остава до живот.
Сега почивката ни чака,
а вие си хванете влака!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Янков Все права защищены
