Нахлузил нов кат панталон,
засмукал карамел бонбон,
потеглих със сърце разбито
към старото добро корито.
То беше нявга самолет,
а аз- водачът му напет.
Бе, ние бяхме си тандем,
летяхме колкото си щем.
Какво, че старо е коритото
и имам болки във копитото,
със него ний сме бойни дружки!
Ах, колко са хвърчали стружки!
Дори и стар, аз съм пилот,
това остава до живот.
Сега почивката ни чака,
а вие си хванете влака!
© Георги Янков All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
