4 июн. 2022 г., 19:32

Летен рефрен

1K 5 17

Пъстро хвърчило в простора лети,

чайки се гонят над морски вълни.

Тичам по пясъка сух и горещ,

сякаш настъпила свит таралеж.

 

Луда съм, луда за девет села,

ала изобщо не искам да спра.

Миди събирам, медузи ловя

и с водорасли закичвам брега.

 

Слънцето жарко рисува по мен,

нежно кафяв, жизнерадостен тен.

Вятър солен ме целува с копнеж,

роши косата ми, волен и свеж.

 

Зайчето слънчево в мойте очи,

мирно не може и миг да стои.

Лято е, лято, сезон за игри,

песен рибарска отнейде ехти.

 

Перести облаци плуват над мен

в сините ноти на летен рефрен.

Детска душа нося в себе си, да,

пълна догоре с лъчи светлина!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

9 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...