4 июн. 2022 г., 19:32

Летен рефрен

1K 5 17

Пъстро хвърчило в простора лети,

чайки се гонят над морски вълни.

Тичам по пясъка сух и горещ,

сякаш настъпила свит таралеж.

 

Луда съм, луда за девет села,

ала изобщо не искам да спра.

Миди събирам, медузи ловя

и с водорасли закичвам брега.

 

Слънцето жарко рисува по мен,

нежно кафяв, жизнерадостен тен.

Вятър солен ме целува с копнеж,

роши косата ми, волен и свеж.

 

Зайчето слънчево в мойте очи,

мирно не може и миг да стои.

Лято е, лято, сезон за игри,

песен рибарска отнейде ехти.

 

Перести облаци плуват над мен

в сините ноти на летен рефрен.

Детска душа нося в себе си, да,

пълна догоре с лъчи светлина!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

9 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...