Пъстро хвърчило в простора лети,
чайки се гонят над морски вълни.
Тичам по пясъка сух и горещ,
сякаш настъпила свит таралеж.
Луда съм, луда за девет села,
ала изобщо не искам да спра.
Миди събирам, медузи ловя
и с водорасли закичвам брега.
Слънцето жарко рисува по мен,
нежно кафяв, жизнерадостен тен.
Вятър солен ме целува с копнеж,
роши косата ми, волен и свеж.
Зайчето слънчево в мойте очи,
мирно не може и миг да стои.
Лято е, лято, сезон за игри,
песен рибарска отнейде ехти.
Перести облаци плуват над мен
в сините ноти на летен рефрен.
Детска душа нося в себе си, да,
пълна догоре с лъчи светлина!
© Nina Sarieva All rights reserved.