4 jun 2022, 19:32

Летен рефрен

  Poesía
1K 5 17

Пъстро хвърчило в простора лети,

чайки се гонят над морски вълни.

Тичам по пясъка сух и горещ,

сякаш настъпила свит таралеж.

 

Луда съм, луда за девет села,

ала изобщо не искам да спра.

Миди събирам, медузи ловя

и с водорасли закичвам брега.

 

Слънцето жарко рисува по мен,

нежно кафяв, жизнерадостен тен.

Вятър солен ме целува с копнеж,

роши косата ми, волен и свеж.

 

Зайчето слънчево в мойте очи,

мирно не може и миг да стои.

Лято е, лято, сезон за игри,

песен рибарска отнейде ехти.

 

Перести облаци плуват над мен

в сините ноти на летен рефрен.

Детска душа нося в себе си, да,

пълна догоре с лъчи светлина!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

9 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...