4 нояб. 2015 г., 16:45

Летене

610 0 5

 

 

Животът тресе ме ...

на батут.

Равновесието?

Забрави го тук.

Всичко е пружини ...

ти си друг ...

Подскочиш живо

и си горе ...

и летиш ...

о, миг волен

за салто мортале ...

и си долу -

май по гръб ...

и трептиш ...

и пак политаш,

но без крилата накъде?

Ясно е, надолу!

И си луд ...

Животът ме тресе,

потрепвам и политвам ...

Нека! Нека да съм птица,

макар и без криле,

докато трептенето

на пружините притихне

и замре ...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечни благодарности, Лейди!
  • Цвети, Валери, Мисана, Солвейг, Анастасия, Таничка, благодаря ви, приятели! Потрепнах и политнах от отзивите и оценките ви за този стих! Приемете моите признания и топли пожелания!
  • Браво и от мен!
    Толкова силен стих!
  • Трептенето на тези пружини се контролира от мойрите. Те решават докога може да продължи. Интересен финал на творбата ти, Вальо. Впечатлен съм!
  • Яко е!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...