4 нояб. 2015 г., 16:45

Летене

609 0 5

 

 

Животът тресе ме ...

на батут.

Равновесието?

Забрави го тук.

Всичко е пружини ...

ти си друг ...

Подскочиш живо

и си горе ...

и летиш ...

о, миг волен

за салто мортале ...

и си долу -

май по гръб ...

и трептиш ...

и пак политаш,

но без крилата накъде?

Ясно е, надолу!

И си луд ...

Животът ме тресе,

потрепвам и политвам ...

Нека! Нека да съм птица,

макар и без криле,

докато трептенето

на пружините притихне

и замре ...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечни благодарности, Лейди!
  • Цвети, Валери, Мисана, Солвейг, Анастасия, Таничка, благодаря ви, приятели! Потрепнах и политнах от отзивите и оценките ви за този стих! Приемете моите признания и топли пожелания!
  • Браво и от мен!
    Толкова силен стих!
  • Трептенето на тези пружини се контролира от мойрите. Те решават докога може да продължи. Интересен финал на творбата ти, Вальо. Впечатлен съм!
  • Яко е!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...