Летене
Животът тресе ме ...
на батут.
Равновесието?
Забрави го тук.
Всичко е пружини ...
ти си друг ...
Подскочиш живо
и си горе ...
и летиш ...
о, миг волен
за салто мортале ...
и си долу -
май по гръб ...
и трептиш ...
и пак политаш,
но без крилата накъде?
Ясно е, надолу!
И си луд ...
Животът ме тресе,
потрепвам и политвам ...
Нека! Нека да съм птица,
макар и без криле,
докато трептенето
на пружините притихне
и замре ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
