Животът тресе ме ...
на батут.
Равновесието?
Забрави го тук.
Всичко е пружини ...
ти си друг ...
Подскочиш живо
и си горе ...
и летиш ...
о, миг волен
за салто мортале ...
и си долу -
май по гръб ...
и трептиш ...
и пак политаш,
но без крилата накъде?
Ясно е, надолу!
И си луд ...
Животът ме тресе,
потрепвам и политвам ...
Нека! Нека да съм птица,
макар и без криле,
докато трептенето
на пружините притихне
и замре ...
© Валентин Василев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
