Лице под камък трън да го погали...
Оградата се рони като пясък от ръжда.
Кучето преди, сега от мен е по- страхливо.
През вратата без да чука влиза есента.
Лято е, а всичко в мене е изгнило.
Не търся пътища. Бих тръгнал по чукари,
дори след всеки бледен слънчев лъч.
Лице под камък трън да го погали,
ще пищи от радост и ще се радва в гърч.
Загубих, но с отчаяна смелост оставам,
без пушка, облечен в униформата с медали.
На празници цветя в краката да подхвърлят
...загубилият всичко и нищото го радва.
Ст. Русев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислав Русев Все права защищены
