Лице под камък трън да го погали...

26.04.2015 г., 2:16 ч. 2015-04-26T03:07:43+03:00

Поезия » Друга

422 0 2

Оградата се рони като пясък от ръжда.
Кучето преди, сега от мен е по- страхливо.
През вратата без да чука влиза есента.
Лято е, а всичко в мене е изгнило.
Не търся пътища. Бих тръгнал по чукари,
дори след всеки бледен слънчев лъч.
Лице под камък трън да го погали,
ще пищи от радост и ще се радва в гърч.
Загубих, но с отчаяна смелост оставам,
без пушка, облечен в униформата с медали.
На празници цветя в краката да подхвърлят

...загубилият всичко и нищото го радва.

Ст. Русев

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

absent (Наташа Биразова)

2015-04-26T21:06:44+03:00

Докосващо е,поезията е силна и ни прави съпричастни към тъгата ти. Поздрави!
vega666 (Младен Мисана)

2015-04-26T09:52:14+03:00

"...загубилият всичко и нищото го радва"

Силна - сентенциална поанта, ала Лао Дзъ.

Поздравление за творбата, Станиславе!