Лицемерие

3 сент. 2024 г., 06:19

Поэзия » Гражданская

116 1 2

В очите те гледат с усмивка гореща,

а щом се обърнеш, капан ти кроят,
съвременна почит фалшива насреща
и думи цинични в утробата спят.

От жалката същност ти става студено
и търсиш камина за миг топлина.
Разбираш, че всичко с години градено
отлита към бездна на бурна река.

Разбираш, наивност била е безспорно
човешката вяра, жадувала чест
и бягство от пристан на време отпорно,
което очаква възкръснала вест.

Далечна и чужда е днес добротата,
а фалшът търгува размахал криле.
Дали ще отключим на рая вратата
зависи от пулса на наш'то сърце.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2024-09-03T20:14:38+03:00

Да, само от нас зависи, как да отвърнем. А отговорът е, грижа и любов. Ако не се получи.... увеличаваме дозата.
ДИС (Деа)

2024-09-03T14:10:37+03:00

Много вярно...за съжаление.