Лицемерие
В очите те гледат с усмивка гореща,
а щом се обърнеш, капан ти кроят,
съвременна почит фалшива насреща
и думи цинични в утробата спят.
От жалката същност ти става студено
и търсиш камина за миг топлина.
Разбираш, че всичко с години градено
отлита към бездна на бурна река.
Разбираш, наивност била е безспорно
човешката вяра, жадувала чест
и бягство от пристан на време отпорно,
което очаква възкръснала вест.
Далечна и чужда е днес добротата,
а фалшът търгува размахал криле.
Дали ще отключим на рая вратата
зависи от пулса на наш'то сърце.
© Наташа Басарова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Да, само от нас зависи, как да отвърнем. А отговорът е, грижа и любов. Ако не се получи.... увеличаваме дозата.
-
Много вярно...за съжаление.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
