Лицемерие
В очите те гледат с усмивка гореща,
а щом се обърнеш, капан ти кроят,
съвременна почит фалшива насреща
и думи цинични в утробата спят.
От жалката същност ти става студено
и търсиш камина за миг топлина.
Разбираш, че всичко с години градено
отлита към бездна на бурна река.
Разбираш, наивност била е безспорно
човешката вяра, жадувала чест
и бягство от пристан на време отпорно,
което очаква възкръснала вест.
Далечна и чужда е днес добротата,
а фалшът търгува размахал криле.
Дали ще отключим на рая вратата
зависи от пулса на наш'то сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
