samira (Мариа)
33 38
3 нояб. 2007 г., 12:36

Лично 

  Поэзия » Белые стихи
1226 1 2

А вече писна ми да се преструвам,
смея се, когато ми е страшно
и само затаявам  дъх... сълзата да преглътна
и пак да се усмихна.
Представяте си колко съм самотна,
на никого не мога да разкажа,
сърцето ми със марля да превърже,
на рамо нечие да си поплача.
Зная, че сама съм си виновна,
мълчанието понякога е знак на слабост,
да беше грешка, че да я поправя,
годините назад да върна.

© Мариа Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??